InСтории - травъл подкастът на InGlobo

"Пътищата на гората са пътища приятни..." Това твърди една табела, която видяхме наскоро в планината, а в днешния епизод ви вдъхновяваме за повече време именно там! Там горе, където погледът не среща прегради, а духът още по-малко...За планините, пътешествията сред горите, върховете, но и за планинските домове и техните пазители - хижарите - често скромни, трудолюбиви и светещи в мрака хора. Хора, които познават различните лица на планината, които те чакат там, в тъмното, за да те сгреят с добротата си. Хората, които са стопаните на планината. И са пример за всички нас.Те са там, за да посрещнат всеки изморен турист с чаша чай, с усмивка и с онази тиха сила, която те кара да вярваш, че светът все още има своите истински герои. Хижарите пазят не планинските домове, но и онзи дух на солидарност и простичка човечност, който рядко срещаме в града. В техните истории има и суровост, и романтика – бури, снегове, безсънни нощи, но и хиляди изгреви и залези, споделени с непознати, превърнали се в приятели.Ако планината е сърцето на природата, то хижите са нейните пулсиращи точки – местата, които ни напомнят, че човекът и природата могат да бъдат в хармония. И може би затова всяко връщане там ни променя, пречиства и зарежда.Героят в тази история е Поли Димитрова - бивш хижар на хижа Ловна, планинар и активен двигател на кампанията "Хижа на годината". Конкурсът цели да популяризира и да подобри качеството на планинския туризъм у нас, затова гласувайте за своя фаворит на huts.360mag.bg, а този уикенд направете нещо различно - отидете до най-близката до вас хижа, изпийте един чай и прекарайте малко време с хората там.

В седми епизод на подкаста пътуваме из земя, която носи повече от едно име и повече от едно лице - Иран. От мълчаливите минарета на Исфахан до шумните пазари на Техеран. От градините на Кашан до пустинните пейзажи на Язд. От поезията на Хафез до аромата на шафран, нар и прясно изпечен хляб. Изследваме Иран в компанията на Пепи Димитрова - комуникационнен експерт и пътешественик по душа.В миналото известна като Персия, днешен Иран, изследваме земята там такава, каквато се усеща днес: древна и съвременна, скромна и величествена, непозната и изненадващо близка.Но това не е просто география. Това е среща.Среща с хора, които изненадват с доброта, любопитство и топлота, каквато рядко се усеща другаде. Хора, които се смеят, говорят, канят, споделят – въпреки ограниченията, липсата на достъп до глобалния интернет, строгите правила и външната изолация.Иранците не са ислямът, който виждаме по новините. Религията там е наложена преди много години, а днешните хора там са онова, което не четем и не гледаме по телевизията. Откриваме страна, която не е просто голяма по площ – тя е огромна по съдържание. И усещаме колко много иранците приличат на нас, българите – с гостоприемството, страданието, ината и вътрешната светлина, която не се предава.

Днес ви срещаме с човека, който преследва нощното небе. Един от най-известните астрофотографи в света Михаил Минков е гост в поредния епизод на подкаста InСтории. Той улавя Вселената кадър по кадър и разкрива повече за начина, по който гледаме към звездите и към себе си. Михаил е носител на много награди от престижни международни конкурси. В две поредни години –2023-та и 2024-та, е избиран за един от 25-та най-добри фотографи на Млечния път в света, а още през 2020 г. НАСА избира негов кадър за Астрономическаснимка на деня. Две години по-късно печели и второ място в конкурса Астрофотограф на годината, организиран от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон. Той е гост лектор, обучаващ и водещ на работилници по астрофотография. Астрофотографията е изкуство, което се твори в пълна тъмнина. Там, където повечето фотоапарати отказват. Там, където светлината на една звезда пътува от безкрая и пристига точно в сензора на апарата, зад който стои един човек с търпение, визия и безкрайна отдаденост към кадрите – часове чакане в студ, търсене на идеалнотонебе, дни обработка, за да се извади красотата, скрита в хаоса.В този епизод си говорим за най-магичните тъмни места по света, за усещането да си сам под небето, за тишината, търпението, смисъла... и за едно човешко око, вперено вбезкрая. Повече за астрофототуровете на Михаил Минков можете да откриете на неговия сайт: https://minkovastrophotography.com

Остров Сокотра е едно от последните диви места в света. Намира се на 300 км от континентален Йемен и само до преди 57 години е бил независима територия. Островът е известен със своите драконови и бутилкови дървета - ендемични за района, както и повечето растителни видове, които могат да бъдат видяни само там. В епизода ще чуете за лагуната Детуах, надиплените пясъчни дюни Захек, драконовите гори, Archer beach and Dunes - плаж за диво къмпингуване и звездоброене. Сокотра е едно от най-добрите места за наблюдение на Млечния път, заради ниското светлинно замърсяване. И още - за хората на Сокотра, за етиката при пътуване на подобни места, как да стигнете до острова и какво е важно да знаете за там.Прескачаме и до друг остров Мадагаскар - една нетипична Африка, къзето местните животни и растения еволюират в относителна изолация, създавайки множество видове, които не се срещат никъде другаде по света. Поради своята отдалеченост, Мадагаскар не е бил населен с хора допреди около 2000 години. Днес хората, които населяват острова произхождат от индонезийците, но има и араби и африканци, които са се населили по-късно. Това разнообразие от народи има голям принос за уникалните културни практики на острова, за които говорим в епизода.

С този пилотен епизод, стартираме сезон 7, в който отваряме вратите за нови пътешествия и истории от света и разговаряме за всичко, което предстои...но и за местата, към които вероятно ще се връщаме. Накъде поемат нашите водещи тази година, защо някои места са притегателни и се връщаме отново и отново?Говорим за хора, пътища, филми и всичко онова, което вдъхновява пътуващия човек!От тази година, заедно с Мартин и Свилен, ще чувате и един женски глас - този на новият ни ко-водещ Радостина Ганева - травъл блогър и любител-фотограф, известна още като Darostina в социалните мрежи и от блога си Life Bites . В нейната компания очакваме вълнуващи истории и открития, защото пътуването е движение, а движението е живот!Следете ни за още епизоди от подкаста за пътешествията като начин на живот и животът като пътешествие!

С Филип отново говорим за любимата му Амазония и за негова експедиция там, която по собствените му думи е 4 пъти по-трудна от прекосяването на Амазония, което той направи сам и без моторизиран транспорт, но този път поставяме нещата в по-различен контекст – този на климатичните промени и екологичните заплахи, които застрашават Белия дроб на планетата. "Мълчаливите корени на Амазония" е 3 годишна експедиция, в която Филип цели да проучи най-дивите места сред планини и джунгли, райони където не е стъпвал човешки крак. Мисиите са изследователски, пешеходни, изпълнени с много трудности. Вече сме свидетели на драстично намаляване на Амазонската джунгла, заради пожари, обезлесяване и човешки дейности. Предвижданията са, че в следващите няколко години, тя ще бъде бъде намалена до 75% от първоначалния ѝ размер. Какво означава това за планетата и за всички нас? Защо това трябва да ни тревожи? За последиците, за края на екосистемата и какво ни очаква? Какво можем да направим тук и сега? Тези от вас, които искат да подкрепят Филип в неговата мисия, да продължава да събужда нас и света, могат да го направят по два начина. Чрез директно дарение в PayPal или превод към неговата банкова сметка: PayPal линк - https://bit.ly/4g0DcLa IBAN: BG62UNCR70001598182982 А ако искате да „чуете“ гласа на душата на Филип и да се срещнете с неговите съкровени моменти, можете да потърсите книгата "Душата на човека" налична само онлайн в магазина на Plan to be

Отправяме се към плаващите острови Урус и Текиле в Перу, изтъкани от плаваща тръстика, ходенето по които напомня стъпване по водно легло. На Текиле известен като островът без стрес, няма коли, а придвижването става само пеш по пътеки в острова и с лодки в езерото. Чуйте повече за живота на урусите в езерото Титикака, където косите на хората не побеляват, а мъжете плетат. Какво указват цветните шапки и плетките на мъжете на острова и още – защо се яде вътрешната част на тръстиката и как се прави сапун от кактус.